Задушници 2023

Задушница сa дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите. Православните християни молят Господ да прости греховете на своите близки покойници.

Кога са задушниците през 2023?

През годината има три Задушници – през февруари/март (голяма или месопустна), май/юни (черешова) и началото на ноември (архангелова). Те се падат в съботите преди Месни заговезни, след Спасовден и около Архангеловден съответно според православния календар в България.

Първата през 2023 година е Голяма задушница, също наричана и Месопустна е на 18 февруари 2023 година

Тя е в съботата срещу Месни Заговезни и една седмица преди началото на Великденските пости.

Следващата в годината е Черешова задушница или Спасовска. През 2023 година тя е на 3 юни, събота.

Тя е 7 седмици след Великден и в съботата преди празника Петдесетница.

В деня преди задушницата, както и в самия съботен ден опечалените трябва да отидат на гробищата да запалят свещи, да кажат молитва за опрощаване на душите на своите починали близки. Кади се с тамян и гробът се прелива с вино или вода.

Последната в годината е Архангелова или Мъжка задушница, като през 2023 година е на 4 ноември, събота.

Тя е в съботата преди Архангеловден на 8 ноември.

Какво е Задушница?

“На всяка една Задушница ние, като християни си спомняме за нашите близки – нашите предци. За тях извършваме заупокойни служби, панихиди, литургии и прочие. Прието е на самия ден в църквата да се извършва литургия или панихида, или пък и двете да се извършат. Това са особени служби, на които споменаваме, както починалите служили свещеници, архиерей, монаси, близки и далечни наши познати, сродници по тяло и душа. От друга страна по същия начин да си спомним всички онези починали християни, онези които са забравени и на които няма кой да отиде.”

по думите на отец Михаил Станкович, председател на храмовете и енориите в община Брезник

Какво се раздава на този ден?

Основната съставка на поменът, който се раздава, е коливо – сладко варено жито. Жито защото в библията е казано за него, че „няма да оживее, ако не умре“. В далечното минало, наред с житото, се е раздавал хляб и вино. В съвремието подавката може да включва огромно разнообразие от различни храни – бонбони, сладки, соленки, кифлички, сандвичи, маслини, вафли, салам, кашкавал и т.н.

Как да се подготвим? Какво се прави?

Задушницата започва от петък след 14.00 часа и завършва в съботния ден в 19.00 часа вечерта. Затова още от началото на седмицата и най-късно до четвъртък трябва да се отиде на гробното място, да се почисти от плевели и отпадъци и да се възстанови прегледността на паметната плоча. Това включва дори и измиване с вода и препарати за да са четливи надписите.

В ден петък до пладне /в 12.00 часа/ трябва да сме приготвили всичко за ритуала на гробното място. За тази цел трябва да сме набавили всички продукти и да сме ги приготвили за раздаване. Най-важните от тях са символите на живота – продуктите на слънцето, а именно жито, хляб в кръгла форма – символ на безначалието и безкрайността на вселената и червеното узряло вино – символ на пълнотата, истината и здравето както и на пролятата кръв на Христос за нашето спасение от злото и смъртта.

Трябва ли да не се къпем, да не се бръснем, да не перем и чистим?

Има различни практики и мнения по тези въпроси, но духовният им отговор е заключен в самото наименование „ЗАДУШНИЦА“! Това означава, че тези два дни – петък и събота са определени от Вашата вяра в духовния свят за ДУШАТА и не трябва да се отдава значение на плътта и тялото. Освен това грижите по приготовлението и изпълнението й не позволяват да се занимава човек с пране, къпане и пр.  Накратко, тези два дни ги отдайте на духовни приготовления, на духовни разговори и организация както и на духовно себевглъбяване, а грижата за тялото и бита оставете за след това или до вечерта на ден четвъртък. Само небрежните и безразличните във вярата ще поставят акцента на това дали са избръснати или изкъпани на Задушница, или дали са изпрали и проснали прането!

Слушането на музика в тези дни също не е препоръчително освен отредените за помена на покойниците молитвени  песнопения. В противен случай излиза, че не почитаме мъртвите, и че не ни е грижа нито за техните грехове, нито за техните усилия и жертви, направени в наше име. Чрез слушането на леконравна музика, чалга или подобни стилове подчертаваме лошото си възпитание и диво безверие.

Децата трябва да се възпитават в уважение към този духовен ден, в уважение към паметта на покойните. Не бива да им се позволява да слушат на гроба музика както и през тези дни да си играят на компютърни игри, а трябва да се търси начин да се коментира с тях Задушницата с цел да се образоват според възрастта им.

Задължително ли се ходи на гробища и на църква?

Задушницата, традиционно, по стар български обичай, е свързана с ходене на гробището и почитане на гробното място, там където почиват тленните останки на дедите, на родителите, на децата, на приятели и близки.

Ако, обаче, сме в невъзможност да се придвижим до гробното място на нашите близки покойници, редно е да се обадим на нашия си свещеник, който да отслужи отредените напевни молитви, да прекади и да запали тамян и да благослови милостинята. Като вярващи християни, ние трябва по всяко време да имаме връзка със своя свещеник. Тук искам да отбележа и подчертая, че Вашият свещеник не е енорийският, а личният Ви свещеник. Практиката показва, че енорийският Ви свещеник се интересува само от Вашата смърт, когато ще може да получи хонорара си, а личният Ви свещеник е този, на който можете да се обадите, да споделяте и да се доверите. Така че, създайте си Вашия личен свещеник, винаги имайте връзка с него и му се доверявайте – само тогава сте във  християнската вяра . Същото важи и за живеещите в чужбина, където и да е това.

Когато свещеникът Ви уведоми, че ритуала е извършен на гроба, тогава Вие можете да разчупите приготвените милостини /раздавката/ и да раздадете за „Бог да прости“, където и да се намирате по света.

Тук може да видите услуга, за християните зад граница. Грижа за душата на покойник

Внимание!

Не се препоръчва сами, в къщи или другаде да си раздавате и да си устройвате гощавки с неблагословена за случая храна. Това е пренебрежение към деня, към покойниците и води до проклятие над тези, които вкусват от храната, както и към техните близки. Раздава се само на близки и познати от Вашата вяра. Не се раздава на друговерци и непознати, на неугледни /мръсни и дрипави просяци/ – това са нечисти хора, обременени с неизвестно какви грехове. Всяка църква и религия трябва да се грижи за своите чеда, не е Ваша работа на този ден да се обременявате с проблемите на други религии и общества. За останалото питайте Вашият личен свещеник!

Задушницата НЕ  е селски събор или всенародна гощавка! Тя е опит да изчистите Вашето бъдеще от проклятието на миналото – на греховете, сторени от вече отишлите си от този свят, както и да си припомните техните добри и светли дела, с които са оставили светла диря във Вашата памет.

Палят ли се вкъщи свещи за починалите на Задушница? 

Само ако имаме починал близък човек, на който още не са изтекли 40 дни от смъртта може да се запалят свещи и кандило на този ден, т.е.  прави се възпоменателен кът със снимка. След 40-тия ден това се прави на гроба.

Ако имаме наскоро починал близък на Задушница се споменава и неговото име в поменика с имената на починалите.

Кой прелива червеното вино на гроба и за какво е водата?

Червеното вино се прелива кръстообразно на „Вечная памят…“ от извършващия ритуала свещеник. Преди да се започне ритуала на гроба се запалват свещите като броят им трябва да е четно число. Свещеникът прекадява гробното място и започва молитвения канон. Накрая той разчупва питката, отделя от житото и прелива от виното, което е знак всички да забодат догарящите свещи в земята на гроба и да започнат раздаването с благословените от свещеника приношения. Започва се от житото, хляба и виното, а след това се раздават други храни.

Водата, която е най- силното вещество, заключило тайната на живота, се носи по три причини :

– в случай, че няма червено вино се прелива кръстообразно с вода!

– в случай, че има насадени живи цветя на гробното място за поливане, както и  за умиване на ръце преди докосване на милостинята!

– в случай, че на някого му прилошее, за да бъде свестен!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *